В нашата салонна работа ние създаваме връзка между нас и нашите клиенти. Тази връзка при едни е по-приятелска, при други по-професионална, но при всяко положение ние не успяваме да запазим дистанция и да кореспондираме с човека от другата страна на бюрото, като с клиент.

Винаги влагаме доза емоция и чувства. Така тези хора стават като част от нашия живот, а някой превръщаме дори в приятели. Трети смятаме за близки познати. Често пъти дори се случва тези хора да ни потърсят за помощ или съвет, дори да не се срещаме в ежедневието си извън работният процес.

И така в рамките на година – две част от тези хора ги превръщаме в част от нашето работно “семейство”, защото ги виждаме всеки месец, а някой и два пъти в месеца. Неусетно преминавме границата в която голяма част от клиентите ги приемаме за приятели, а те усещайки това вместо да мислят за вас като за приятел Ви приемат, като човек, който е длъжен да им изпълнява желанията. Така в един момент след 3-4 години се оказва, че вие сте създали отряд от хора, които да издевателстват над вас, защото Вие сте направили грешката да им покажете, че сте ПРИЯТЕЛИ.

Защо се случва това?!

Защото хората са устроени така, че когато приемат работата си присърце както сме ние маникюристите, смятат, че отсрещната страна изпитва към нас същото, но реално не е така, защото ние не сме част от техните семейства, не сме част от тяхното ежедневно обкръжение. Ние сме част от хората, които им продават услуга, която ги кара да се чувстват добре. Продавайки им услуга и държейки се с тях приятелски те възприемат нашето добро отношение често пъти, като едва ли не обгрижване от страх да не ги загубим. Тогава тези клиенти се превръщат в истински “чудовища”, които издевателстват над нас по всякакъв начин, а ние в началото без да се усещаме приемаме това вместо да ги поставим на мястото им.

Да, ни е продаваме услуга, но да не забравяме, че ние сме специалисти, които се грижат за тяхната безопасна красота, което ни прави не просто мазачи на лак, а ПРОФЕСОНАЛИСТИ.

Затова сложете край на приятелските отношения с клиенти още сега. Ако сред тях имате истински приятели им покажете, че когато сядат зад бюрото са клиенти, а не приятели. Направете всичко възможно да разграничите личните от професионалните отношения, за да си спестите превръщането на приятеля клиент във враг.

Когато аз започвах своята кариера в професията също постъпвах така и всички ги приемах за близки. Докато един ден не осъзнах, че всъщност тяхното нагло, аругантно и понякога дори абсолютно невинно нервнечене ме докараха до там да намразя тях и работата си. Тогава просто казах стига. Поставих всеки на мястото му. Освободих се от тези, които отказваха да приемат, че аз не съм обслужващ персонал, а професионалист, който има работно време и семейство.

Затова от личен опит ви съветвам не мислете своите клиенти за приятели, защото те не ви имат за такива колкото и да ви го обясняват. В момента в който спрете да се грижите за техните ръце и те ще спрат да се сещат за вас (отново от личен опит). Не превръщайте добрия клиент във враг, като преди това го помислите за приятел.